Медицинска психология

Клиничната психология (медицинска психология) е раздел от психологията (на границата с психиатрията), който изучава психичните явления от гледна точка на връзката им със заболяванията. Областта на клиничната психология включва диагностиката на психичното здраве, организирането и провеждането на научни изследвания за разбиране на психофизиологичните проблеми и разработването, прилагането и оценката на психологическата корекция (психотерапия). Психотерапевтични методи на клиничната психология: консултиране, индивидуална психотерапия, семейна психотерапия, семейно консултиране и различни форми на подкрепа за хора, изпитващи психологични проблеми, свързани с физически разстройства на здравето.

Предметът на клиничната психология като научна и практическа дисциплина:

Психични прояви на различни разстройства;
Ролята на психиката във възникването, протичането и предотвратяването на разстройства;
Влиянието на различни нарушения върху психиката;
Разстройства на психиката в развитието;
Създаване на психологически методи за въздействие върху психиката на човека с терапевтична и профилактична цел;
Разработване на принципи и методи за изследване в клиниката;
Психотерапия, доставка и разработване на методи.

Клиничните психолози се занимават с изследване на общите психологични проблеми, както и проблемите за определяне на нормата и патологията, определяне на връзката между социалното и биологичното в човека и ролята на съзнателното и несъзнаваното, както и решаването на проблемите с развитието и разпадането на психиката.

Терминът "клинична психология" е измислен през 1907 г. от американския психолог Лайтнър Уитмър (1867-1956), който тясно го определя като изследване на индивиди чрез наблюдение или експеримент с намерение да предизвика промяна. Според определението на съвременната Американска психологическа асоциация:

Областта на клиничната психология интегрира науката, теорията и практиката с цел разбиране, прогнозиране и облекчаване на дезадаптацията, уврежданията и дискомфорта, както и насърчаване на адаптацията, адаптивността и личностното развитие. Клиничната психология се фокусира върху интелектуалните, емоционалните, биологичните, психологическите, социалните и поведенческите аспекти на човешкото функциониране през целия живот, в различни култури и на всички социално-икономически нива.

В клиничната психология се разграничават следните раздели:

Патопсихология;
Невропсихология;
Психосоматика;
Психология на анормалното развитие;
Психотерапия.

Патопсихология

Патопсихологията се занимава с проблемите на нарушенията в човешката психика, нарушенията на адекватното възприемане на света поради лезии на централната нервна система. Патопсихологията изучава моделите на разпадане на психичните процеси при различни разстройства (заболявания), както и фактори, които допринасят за създаването на ефективни коригиращи методи за лечение. Практическите задачи на патопсихологията включват анализ на структурата на психичните разстройства, определяне степента на намаляване на психичните функции, диференциална диагноза, изследване на личностните характеристики и изследване на ефективността на терапевтичните влияния.

Психосоматика

Психосоматиката изследва проблемите на пациенти със соматични разстройства, в произхода и протичането на които психологическият фактор играе важна роля. Областта на психосоматиката включва въпроси, свързани с онкологични и други сериозни заболявания (уведомяване за диагнозата, психологическа помощ, подготовка за операция, рехабилитация и др.) и психосоматични разстройства (при преживяване на остра и хронична психична травма; проблемите включват симптоми на коронарна болест на сърцето, улцерозни заболявания, хипертонично разстройство, невродермит, псориазис и бронхиална астма).

Невропсихология

Невропсихологията е обширна научна дисциплина, която изучава ролята на мозъка и централната нервна система в психичните процеси, засягаща както психиатрията и неврологията, така и философията на ума, когнитивната наука и изкуствените невронни мрежи.

Психотерапията

Психотерапията е метод за психологическа корекция, извършван от клиничен психолог. Като цяло това е набор от техники и методи, използвани от психотерапевт за извършване на промени в психоемоционалното състояние на човека, неговото поведение и модели на общуване, подобряване на неговото състояние - създаване и подобряване на способността за адаптация в обществото. Психотерапията не е ефективна, започвайки от етап 3 от развитието на психосоматично заболяване, тя не засяга ПФС. Тя обаче се използва като допълнителен инструмент за облекчаване на състоянието на пациента по време на психосоматично заболяване.

Има много различни области на психотерапията: психодинамична психотерапия, когнитивна психотерапия, хуманистична психотерапия, семейна психотерапия, гещалт терапия, емоционално образна терапия, ориентирана към тялото психотерапия; през последните десетилетия се наблюдава и появата на трансперсонални видове психотерапия.

Клиничен или медицински психолог - психолог, който има лиценз за работа в лечебно заведение. Може да е родилен дом, може да бъде психиатрична болница, наркологична болница и т.н. Специалността е гранична между медицинските науки и психологията, но клиничният психолог няма медицинско образование. Обикновеният психолог не може да работи в медицинската област.

Преминете безплатния TAS тест и научете за вашите психосоматични рискове сега!

Преминете тест

Емоциите и тяхното въздействие върху здравето

Има ли въпроси? Пишете и аз ще ви отговарям!

Психосоматика: консултиране и терапия онлайн

Контакты

Merbau Psychology LTD, 1000, България, София, ул. Голо-Бьрдо 16, офис 5
+359 (877) 81-70-80
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Информация

Условия