Как се образуват психосоматичните заболявания?

Психосоматичните заболявания се образуват поетапно и в продължение на дълго време. Външно тези промени невинаги са забележими и не всеки път човек може да свърже стресовите фактори в живота си с развитието на хронични заболявания.

Нека разгледаме етапите на формиране на психосоматично състояние на примера на такъв важен орган като черния дроб.

Действащият в продължение на дълго време стрес-фактор предизвиква промени на емоционалния фон и появата на отрицателни емоции. Нека разгледаме по-подробно стресовите фактори, присъстващи в случай на чернодробно заболяване.

Най-често и най-интензивно човек изпитва гняв. Злобата го кара да пренебрегва всички теми, свързани с мирогледа, религията и духовните ценности. Разговорите на тези теми предизвикват неконтролируем гняв. Раздразнителността често предизвиква омраза към онези, които застават на пътя на субекта в неговото трескаво търсене на истината. Бързайки да грабне всичко наведнъж, той (тя) лесно се ядосва и често повишава тон. Неизразената обида често води до безразсъдни действия и може да се прояви като склонност към ексхибиционизъм. Придирчив и винаги желаещ да е прав, този човек често се ядосва поради това, че изпитва страх.

Второто най-голямо деструктивно значение има преживяването на страха. Страхувайки се да не загуби нещо или да се лиши от нещо, човек става патологично пунктуален. Той се съпротивлява на всяка промяна в живота и графика си. А ако промените са неизбежни, те често водят до пълна промяна в структурата на личността. Изисквайки повишено внимание, субектът често изпада в отчаяние, ако не го получи. Тези преживявания водят до загуба на чувството за отговорност. Постоянната възбуда води до това, че човек не може да координира собствения си живот и някои от сферите му могат да бъдат напълно загубени. Например, не са редки различните сексуални нарушения. Прекомерната активност на ума води до постоянно безпокойство. Човек не може да се постави на мястото на другите и не разбира как да се държи.

Допълнителен разрушителен ефект оказва тъгата. Подтиснатото състояние води до глобални фантазии за нереализуеми неща, формиране на завишени, недостижими идеали. Понякога тъгата не е ясно изразена, човек се оплаква от живота, изпада в депресия, но другите не го забелязват. В този случай настъпва пълно разочарование. Субектът с всички сили се стреми да подтисне негативните си емоции, изразходва много сили за това, в резултат на което само се уморява. Той все по-често прибягва до самозаблуда, за да докаже на себе си, че усилията му не са напразни, но това - напротив - прави настроението му още по-неустойчиво.

Отрицателните емоции във всеки случай носят индивидуален характер (раздразнение, гняв, депресия), но всички те се основават на една от основните човешки емоции – страх, гняв и т. н.

Възможни варианти на емоции, които увреждат черния дроб: 

• Тревожност (страх);
• Възбуда (страх);
• Гняв;
• Негодуване поради страх (гняв);
• Неизразена обида (гняв);
• Ярост (тъга);
• Неизразена мъка (тъга);
• Омраза (гняв);
• Отчаяние (страх);
• Разочарование (тъга);
• Страх (от загуба);
• Подтиснатост (тъга).

При продължително преживяване на всяка отрицателна емоция в мозъчната кора се образува постоянно огнище на възбуда. За да се наситят мускулите и жизненоважните органи с хранителни вещества и енергия, се увеличава активността на надбъбречните жлези, които произвеждат хормони на стреса: адреналин и норепинефрин. Те от своя страна увеличават производството на други хормони, наречени глюкокортикоиди.

Действието на тези хормони не трябва да се подценява, защото те:

• Засилват мобилизацията на организма;
• Увеличават честотата на сърдечния ритъм;
• Повишават мускулния тонус;
• Насищат мускулите с хранителни вещества;
• Увеличават постъпването на глюкоза в тъканите.

Същността на тези промени е в желанието да се избяга от опасността, от стресова ситуация, на по-спокойно място. Но въпросът тук е има ли реална опасност?

Ако отрицателните емоции действат в продължение на дълго време, механизмите за саморегулиране се изтощават. Излишъкът от стресови хормони като адреналин и норепинефрин не позволява на човека да се освободи от негативните емоции и фиксира техния стресов ефект върху организма.

Външно това се проявява чрез промяна в поведението и характера. Вероятните промени в качествата на личността са посочени в Таблица 3.

Таблица 3. Вероятностен списък на деструктивните качества на личността

• Безразсъдство
• Злоба
• Патологична пунктуалност
• Раздразнителност
• Бързане

Човек започва да живее в съответствие със стресовата ситуация, развивайки определен модел на поведение. Вероятните модели на социално поведение са посочени в Таблица 4.

Таблица 4. Деструктивни модели на социално поведение

• Глобални фантазии
• Игнориране на теми, свързани с мироглед, религия, духовни ценности
• Неспособност за координиране на собствения живот
• Неспособност към адаптация към условията
• Неспособност към поставяне на мястото на другите хора
• Постоянни оплаквания
• Придирчивост
• Самозаблуда
• Склонност към повишаване на тон (викане)
• Склонност към ексхибиционизъм
• Склонност към подтискане на отрицателните емоции
• Съпротива към промяна
• Стремеж към правота
• Трескаво търсене на истината
• Изискване за повишено внимание към себе си

През това време в организма настъпват сериозни промени. Органите започват да функционират при условия, подобни на постоянен стрес. Регулирането на тяхната дейност, кръвообращението и насищането им се променят.

По време на стрес към жизненоважните органи се насочва много кръв, а второстепенните органи, напротив, получават по-малко кръв, хранителни вещества и кислород. Освен това, към важните органи се насочват по-голям брой нервни импулси.

На фона на промените в кръвообращението, хормоналната и нервната регулация, в зависимост от важността на органа и дела на участието му в стресови ситуации, неговата функция се забавя или ускорява.

Във важните органи се засилват механизмите на регенерация, активно се произвеждат нови клетки и увредените зони се възстановяват.

В по-малко важните органи намаляват резервите от хранителни вещества и се забавя скоростта на възстановителните процеси.

Първият индикатор, показващ дали е имало активиране на медицинския компонент на модела, или не, са психо-морфологичните процеси в органа. Ако моделът е активен, тогава човек е на етапа на възникване на реално заболяване на органа. Ако моделът не е активен, тогава той все още е в първи, втори или трети етап, описани по-горе.

Постепенно резервите на органа се изчерпват. Той спира да реагира на постоянните усилени сигнали. Излишното кръвообращение се заменя със забавяне на кръвния поток, намаляване на скоростта на доставка на хранителни вещества и кислород, функционирането на органа се забавя.

Органите, които са били в условия на намалено кръвообращение и недостатъчна нервна стимулация, "забравят" нормалния си режим на работа. Функциите им постепенно се губят, част от тъканите на органа се изключват от нормалната дейност и се заменят с неактивна тъкан.

На фона на тези промени, които се наричат "органични", се развива болестта. Органичните промени в органа са вторият индикатор, който показва дали е настъпило активиране на медицинския компонент на модела, или не.

Психо-емоционалните и дълбоките личностни промени, които се случват с пациента на етапи 4 и 5 от образуването на болестта, са описани в Таблица 5.

Таблица 5. Последици / Прояви

• Депресия
• Завишени идеали
• Промени в структурата на личността
• Нестабилност на настроението
• Загуба на чувство за отговорност
• Сексуални нарушения
• Намаляване на интелектуалните способности
• Умора
• ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЧЕРНИЯ ДРОБ

Виртуалният скенер на здравето и Sensitive Imago показват процесите на формиране на органични и функционални промени за всеки орган. Това са параметрите, които анализирам след тестването и въз основа на този анализ мога да направя обективно заключение относно активирането на модела и образуването на психосоматична болест в органа. Заключения, направени без специализирана психосоматична диагностика, са просто измислици!

Физическото страдание, придружаващо всяко заболяване, кара човек да ходи при различни лекари и да приема лекарства, които само временно облекчават страданието. Човек се примирява с болестта си или започва да я отрича.

И в двата случая отрицателната емоционална нагласа на човека само се засилва, а характерът му се влошава, което води до влошаване на социалната адаптация и отношенията с роднини и до повишаване на нивото на стрес в живота му. Той попада в ситуацията на змията, която хапе опашката си, т.е. колкото по-силна е болестта му, толкова повече стрес има в живота му, а стресът влошава болестта, и така до безкрайност.