Психотерапия

В миналото психотерапията се е занимавала основно с изследване и коригиране на отношението на пациента към болестта. Съвременната клинична психология разполага с методи и възможност да работи със самите психосоматични разстройства въз основа на тяхната патогенеза. Източникът на тези разстройства е в човешката психика, това е невроза, чиято соматизация води до заболяване.

И ако говорим за тази част от психосоматиката, която се отнася до соматизираните неврози, тогава влизат в действие всички правила на психотерапията, описани още от Ясперс: откриване в картината на болестта на психологични травми и деактуализацията им в миналото.

Терапията с осъзнаване съчетава работа с телесни симптоми (при условие на подкрепа от страна на лекарите), търсене на психологични травми, довели до тях и възможността за работа с тях. Терапията с осъзнаване е практика, която се развива на базата на телесно ориентираната терапия, която се стреми към цялостен подход и се опитва да интегрира най-добрите постижения на съвременната психотерапия.

Телесните усещания, често описвани под формата на образи, ни водят по асоциативен път точно до определена точка, представляваща място и време в миналото, свързано с проблема, който се изследва в настоящето и служи като подходяща повратна точка за евентуална промяна.  Най-често това са травмиращи психиката епизоди, но има и забравени ресурсни преживявания, които се нуждаят от интеграция. Към тях сочи симптом, ако бъде разгледан като сигнал за забравен и дезинтегриран опит.

От тази гледна точка разглеждаме болестта като напомняне за опит, който трябва да бъде реинтегриран и който в противен случай може да бъде изгубен за развитието на личността. Болестта не е фатална случайност, нито последствие от случили се трагедии, това е само настойчив начин да се напомни за онези събития, които трябва да бъдат изживени отново - и този път в пълнота.